На 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга

7 май е Ден на радиото и телевизията, който се отбелязва в България и Русия.

На този ден през 1895 година руският физик Александър Попов демонстрира пред физическото дружество в Санкт Петербург създаден от него радиоприемник.

Попов е смятан за един от бащите на радиото, заедно с италианеца Гулиелмо Маркони.

За първи път 7 май е отбелязан през 1945 г. като Ден на радиото. От 1968 г. се чества като Ден на радиото и телевизията. 

От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.

Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.

През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България". Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.