Най-благословеният ден

Велика събота е последният ден преди празника Възкресение Христово. Тя се чества през Страстната седмица (Великата седмица), която отбелязва последните дни от живота на Исус Христос, неговите земни страдания, разпятието и погребението. В православието дните на Страстната седмица, от понеделник до събота, се наричат "Велика".

На църковнославянски "страсти" означава "страдание".

Църквата вярва, че Христос е бил разпнат в петък, но продължават дебати относно това кога точно е било погребано тялото му - в същия ден или в събота. Според една версия погребението е извършено в петък вечерта, преди залез слънце.

След залез слънце времето се е считало за нов ден, а събота е отбелязвала еврейската Пасха.

Църквата вярва, че докато тялото на Исус е лежало в гробницата, душата му е слязла в ада. Там той провъзгласил победата на живота над смъртта, дарявайки спасение на всички праведници. След това Христос напусна ада, вземайки със себе си благочестивите души. Тогава Адам и Ева влизат в рая.

Според Новия завет, в събота, денят след разпятието на Христос, първосвещениците се обърнали към Понтий Пилат с молба да постави стража на входа на пещерата, където е бил погребан. Те се страхували, че учениците на Исус може да откраднат тялото му. Пилат заповядал пещерата да се пази и камъкът, запечатващ входа, да бъде запечатан.

След съботата жени дошли на мястото на погребението и видели „ангел Господен да слиза от небето, да идва, да отмести камъка от вратата на гробницата и да седне на него“. Ангелът съобщил, че тялото на Христос не е в гробницата, тъй като той е възкръснал от мъртвите.

Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове (козунаци). Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат (шарят) яйца за Великден.