Талантливата певица си отива едва на 25 години

Един от най-светлите образи на социалистическия строй е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, приближени до нея – приятели, роднини и близки, още си спомнят с умиление за красотата и невероятния й талант, за магичното обаяние на великолепния й глас.  Тя се казва Парашкева, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша. В следващите редове ние от „Българска история“ разказваме нейния невероятен живот – как едно младо сърце пленява цяла България за изключително кратко време.

Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година, в квартал Княжево, София. Тя израства в големия град и още като ученичка за пръв път усеща атмосферата на сцената.  Слушателите изпадат във възторг, когато тя се качва на подиума и запява. Съвсем малка е, а гласът й покорява. След като завършва училище, съдбата не я повежда веднага по пътя на музиката. Няколко години работи  в института за електрокари. Певческият й талант обаче продължава да търси своята публика и по абсолютна случайност момичето се озовава в радиото. Там животът я среща с големия композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя учебен курс. Тя го завършва през 1966 година и едва на 20 години й се отдава възможност да издаде първата си песен. С помощта на „Студио 5″ Парашкева изпява песента „Щъркелът пристигна пак“.

Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Дарбата на момичето проличава – тя е самороден талант, който с лекота овладява всякакви стилове. В близките години Паша се развива изключително много, а репертоарът й става все по-разнообразен и труден. През 1967 година тя печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“. Тази година е и много плодородна за  певицата. Малко по-късно се записва за участие във  Фестивала на забавната песен в Сочи и заминава за Русия. Там взема златен медал и музикантите в родината са удивени.

След завръщането си в България започва работа като щатна певица в оркестър „София“. Благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва голям успех и придобива популярност в страните от социалистическия блок –  СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Германия. Българските композитори с радост правят песни за младата изпълнителка. Сред тях са „Морето се завръща“, „Пет часа“, „Среща в неделя“, „Остани“ и др.

Софийското момиче е наричано от много от изтъкнати музиковеди „универсална певица“.  Тя има страхотни интерпретаторски умения. 

В последните две години от живота си заради упоритата си работа и великолепни постижения Паша получава най-голямото си признание. През 1970 година след конкурса „Златен елен“ тя грабва трета награда, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България. През същата година отново на „Златният Орфей“ изпълнителката пее „Повей, ветре“ и „Една българска роза“, с които взема последователно голямата награда и първото място на конкурса. През следващата 1971 година песента „Dziwny jest ten świat“ на полски й донася постижение на международния фестивал в Сопот. За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на радиото, телевизията и „Балкантон“.

Уви, скоро след огромния й успех голяма трагедия сполита България. На 21 декември 1971 година, 25-годишната изпълнителка заедно с оркестър „София“ трябва да пътуват за Алжир, където има дни на българската култура. Съветският самолет, който извършва полета, току-що е излязъл от ремонт. Поправките му обаче не са извършени качествено. На летището в София машината набира скорост и излита. Появата на силен страничен вятър я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият двигател се откъсва и самолетът е обгърнат в пламъци. От 73-мата пътници смъртта си срещат 28, сред тях е и Паша.

Обгърнала България в цялата си любов, тя губи живота си едва на 25 година. Множество нейни почитатели присъстват на погребението й, като засвидетелстват уважението и любовта си към загиналата певица. Година след трагедията голямата българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. На 21 декември 1971 година от света си отива един уникален талант, който безспорно би могъл да  даде още много за своята родина.

източник: bulgarianhistory.org