В северните земи сплетените клонки участват в обреди

Всеки декември украсяваме с вечнозелени клонки, палим свещи, закачаме чорапи и гирлянди и сякаш приемаме, че всички тези малки ритуали са се появили просто така, следвайки някаква непозната традиция. В действителност познатите символи на сезона – елхата, венците, чорапите, имелът и техните производни декорации представляват пъстра мозайка от езически обичаи, средновековни църковни практики, търговска изобретателност и немалка доза маркетинг. 

В различните европейски региони, както и в България, тези символи имат свои местни версии и истории, които допълнително обогатяват значението им. Нека да разплетем нишките и да видим какъв е произходът на познатите и непознатите коледни символи и украси, с които украсяваме домовете си или виждаме на коледните базари. 

Коледната елха – вечнозелено дърво със сложно детство

Това, което днес наричаме коледна елха – вечнозелено дърво, внесено в дома и украсено – произлиза от няколко по-стари практики. Европейците от векове ценят устойчивите зелени растения през зимата като знак, че животът ще се върне напролет. В някои германски земи се появяват т. нар. „райски дървета“, а по-късно и украсени елхи с печени гофрети, плодове и свещи.

В България и други славянски страни вечнозелените клонки също присъстват в по-стари местни обичаи. Едва в края на XIX и началото на XX век украсената елха навлиза масово в българските домове, често под влияние на руски и централноевропейски традиции след Освобождението.

 

Източник: Dnes.bg