България го е направила още през 1988 г.

Определено има известна ирония в обстоятелството, че докато от Палестина остава все по-малко като територия, значението ѝ в световен мащаб нараства, пише германската обществена телевизия АРД. Ивицата Газа е бомбардирана почти изцяло, а на Западния бряг незаконните еврейски селища стават все повече. Именно затова държави като Францияи Малта искат сега да признаят Палестина като държава. Великобритания, Канада, Австралия и Португалия вече обявиха същите намерения.

"Това, което се опитват да направят Франция и другите страни, е да покажат, че все още има дипломатически мирен път за преговори за палестинска държава", казва пред германската обществена медия Ричард Гоуън от мозъчния тръст Crisis Group. "А посланието, което искат да изпратят на палестинците, е следното: сътрудничеството с нас и с ООН ще е по-смислено, отколкото да използвате насилие, както направиха Хамас на 7 октомври."

Според Гоуън признаването на Палестина от множество западни държави в близко бъдеще няма да доведе до преки промени, въпреки това той смята решението за правилно. "Над три четвърти от държавите членки на ООН така и така вече са признали Палестина. Но фактът, че сега две от важните съюзнички на американците – Великобритания и Франция – също предприемат тази стъпка, ѝ придава символично значение."

В лицето на Великобритания, Франция и Канада за първи път палестинската държава ще бъде призната от икономически силни нации от Г-7. Тяхното послание: решението с две държави е единственият път за справедлив мир в Близкия изток.

Израел и неговият най-близък съюзник САЩ виждат нещата по-различно, изтъква АРД. Те говорят за награда за терористите от Хамас и критикуват остро плановете за признаването на Палестина. За генералния секретар на ООН Антонио Гутериш това е неразбираемо. "Това не е подарък за Хамас – тъй като Хамас отхвърля решението с две държави. Това е подарък за палестинския народ, който също пострада много от Хамас."

И Гутериш не вижда алтернатива на решението за две държави. Без него мир в Близкия изток не би могло да има, а екстремизмът ще продължи да се разпространява по света, смята Гутериш.

През годините общо над 150 страни са признали Палестина за държава. Половината от тях направиха това формално след ноември 1988 година, когато Организацията за освобождение на Палестина официално обяви Палестина за независима държава.

Първата западноевропейска страна, която признава Палестина за държава, е Исландия - тя предприема тази крачка през 2011. Нейният пример е последван от Швеция през 2014 година.

САЩ, Германия и много западноевропейски държави, както и техният съюзник Южна Корея, отдавна подкрепят идеята за независима палестинска държава като решение на дългогодишния конфликт в Близкия изток. Много от западните страни обаче бяха обявили, че ще признаят палестинските територии за независима нация само в рамките на всеобхватно мирно споразумение. Тази позиция се промени след началото на войната на Израел в ивицата Газа, предизвикана от терористичните удари на Хамас от 7 октомври 2023. Ирландия, Норвегия и Испания признаха палестинската държава през 2024 година, позовавайки се на поведението на Израел в конфликта.

През 2025 година Франция стана първата страна от Г-7, изразила намерения да признае палестинската държавност. Тя бе последвана от Канада, Малта, Австралия и Португалия.

Германия поддържа решението за две държави, но смята, че правилният момент за признаването на Палестина ще настъпи едва в края на евентуален мирен процес. 

След формалното признаване на Палестина, сега съответните държави вероятно ще подобрят дипломатическите си отношения с палестинците. Някои вече споменаха, че в този случай вече вероятно няма да внасят стоки от окупираните територии. Това няма да даде особено отражение на израелската икономика, но ще е още един сигнал от страна на западните държави против войната, посочва АРД. Според Ричард Гоуън от мозъчния тръст Crisis Group Франция, Великобритания и останалите западни държави, заявили готовност да признаят Палестина, съзнателно сигнализират още отсега на израелското правителство, че не могат просто така да приемат войната в Газа с десетки хиляди избити цивилни граждани. Това е опит за оказването поне на някакъв натиск с цел постигането на примирие, казва Ричард Гоуън пред АРД.

Признаването на Палестина само по себе си не може да сложи край на войната на Израел в Близкия изток.

"Признаването ще е непълноценен заместител на бойкотите и наказателните мерки, които трябва да бъдат наложени на страна, извършваща геноцид", написа в израелския вестник "Аарец" коментаторът Гидеон Леви. "Признаването няма да спре геноцида, който не може да бъде прекратен без практически стъпки от страна на международната общност."

Експерти по международно право посочват, че това са два различни въпроса. Независимо от това дали Палестина е държава, или не, международното право задължава останалите нации да извършат това, което е по силите им, за да предотвратят геноцида, казват те.

Все пак признаването на палестинска държава може да се окаже по-силен аргумент за установяването на примирие в рамките на съществуващите международни дипломатически, бюрократични и правни структури. Пред ДВ експертът от женевския Център за политиката на сигурност Номи Бар-Яков казва, че признаването "не променя нищо директно, но ще увеличи тежестта на палестинците в преговорите, тъй като едно е една държава да преговаря с друга, съвсем друго е една държава да преговаря с една непризната държава".

Политологът Анас Иктаит пък изтъква, че макар признаването да е символично, символиката не е непременно нещо лошо. "От гледна точка на страните, които са решили да признаят Палестина - особено Франция и Великобритания - това е важно потвърждение за правото на самоопределение на Палестина, за живот, свободен от окупация, и за право на държавност."

Източник: DW