Унгарският писател и сценарист е считан за връх в унгарската проза

Ласло Краснахоркаи е роден на 5 януари 1954 г. в град Дюла, Унгария. Завършва унгарска литература и език в Университета „Йотвьош Лоранд“ в Будапеща. След кратък период на работа в издателство се посвещава изцяло на писането.

Международна известност получава с романа „Сатанинско танго“ (1985), който по-късно е екранизиран в едноименен филм – шестчасова черно-бяла притча за разрухата и илюзиите на едно унгарско село. Сред другите му значими книги са „Меланхолия на съпротивата“ (1989), „Господинът от Луната“, „Город на Годината“ и „Барон Венкхайм се завръща“. Неговото творчество често е определяно като философски и литературен връх на унгарската проза от края на XX и началото на XXI век.

Автор с изключително разпознаваем стил – дълги изречения, наситен език и мрачна, апокалиптична атмосфера. В центъра на неговите произведения стои човекът, изправен пред хаоса, разпада и безкрайното търсене на смисъл.

През 2015 г. Краснахоркаи получава Международната награда „Букър“, а днес – Нобеловата награда за литература, признание за „хипнотичната му проза, в която катастрофата и надеждата съжителстват в едно изречение“.

 На български е познат с романа си „Сатанинско танго“ издаден през 2001 година.

 Източник: nobelprize