Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости - Великден, са забранени месото и месните продукти. Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след това се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. 

На Месни Заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица (Сирница) до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. 

В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Както се мени датата на Великдена, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл. 

През 2026 година Сирни Заговезни се пада на 22 февруари. Тези дати винаги са фиксирани по отношение на Великден, който през тази година е на 12 април. Празникът на Месни Заговезни се отбелязва в неделя, 8 седмици преди Великден.