Това довежда до началото на Първата световна война.

През 1914 г. австрийският престолонаследник Франц Фердинанд е убит в Сараево. Ерцхерцогът и съпругата му София фон Хоенберг са застреляни от членове на терористичната организация „Млада Босна”. Това довежда до началото на Първата световна война.

Франц Фердинанд и съпругата му пристигат в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек - губернатор на анексираната през 1908 г. провинция Босна и Херцеговина - с цел да наблюдават военни маневри край Сараево.

Същевременно младежкото бунтовническо формирование „Млада Босна”, свързано със сръбската националистическа организация „Черна ръка”, взема решение да се възползва от случая и да убие ерцхерцога като отмъщение за анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Убийството е поверено на група от седмина млади заговорници, повечето от които са православни сърби, родени в Босна.

На 28 юни височайшата двойка тръгва с влак от град Илиджа и пристига във военния лагер във Филипович, където Франц Фердинанд провежда кратък преглед на войската. Генерал Потиорек организира официален прием на високите гости в градското кметство - понастоящем Национална и университетска библиотека на Босна и Херцеговина.

В 10.10 ч. официалните лица слизат на гарата в Сараево и се настаняват в шест коли, които да ги откарат до кметството. Във втората кола, открит шестместен Gräf&Stift Phaeton, се настаняват ерцхерцогът със съпругата си, Потиорек, собственикът на колата граф Харах и шофьорът Леополд Лойка.

Кортежът тръгва през препълнените улици, където хората са се стекли, за да видят лично и да поздравят имперските особи. Мерките за сигурност са много отслабени и съвсем недостатъчни.

Колите приближават крайбрежната улица на река Милячка, където се спотайват атентаторите. Те обаче нямат стабилни навици за боравене с оръжие. Недалеч от полицейското управление най-близкият до кортежа атентатор Мехмед Мехмедович губи самообладание и не стреля.

Вторият терорист - работникът-печатар Неделко Чабринович - хвърля към автомобила бомба, която отскача и се взривява под колелата на третия автомобил, убивайки шофьора и ранявайки двама офицери. Чабринович гълта цианидна отрова и се хвърля в реката, за да се удави. Отровата обаче е с изтекъл срок, а реката е дълбока само 13 см. Чабринович е изваден и пребит почти до смърт от притичали граждани.

Другите терористи, стоящи на позиция, са изблъскани встрани от следващата кортежа тълпа. Друг член на групата терористи - 17-годишният гимназист Гаврило Принцип в тези минути изчаква херцога пред кафенето „Мориц Шилер” на кръстовището на крайбрежната и улица „Франц-Йосиф”. Чувайки гърмежите, първоначално допуска, че атентатът е успял, но малко по-късно забелязва, че с ускорен ход кортежът преминава покрай него към кметството, където високите гости са посрещнати от големците на града. Принцип остава, влиза в кафенето и закусва.

Франц Фердинанд не губи присъствие на духа. Той все пак посещава кметството и се среща с градското ръководство, след което се отправя в болницата, за да посети ранените от бомбата. Нарежда да се мине обратно по същия път - по крайбрежната улица. Предупреден е, че е опасно, и е решено маршрутът да бъде променен.
Шофьорът на ерцхерцога неправилно завива в погрешна уличка и, забелязвайки много скоро заблудата си, прави опит да върне колата на заден ход.

Малката скорост превръща Франц Фердинанд в леснодостъпна мишена за случайно оказалия се тук Гаврило Принцип. Той веднага изважда приготвения „браунинг” и от метър и половина стреля два пъти – в ерцхерцога и съпругата му. Първият куршум, пробивайки вратата на автомобила, попада в херцогинята отстрани в стомашна артерия. Вторият преминава през яката на мундира на Франц Фердинанд, поразява сънната му артерия и засяда в гръбначния стълб.

Гаврило също прави опит да се самоубие, но и той поглъща от некачествената отрова. Минувачи избиват пистолет от ръцете му.

София умира първа, пет минути преди съпруга си, който шепти: „Софи! Софи! Не си отивай! Заради нашите деца – остани”. Впоследствие се оказва, че херцогът е можел да оживее, ако не е била твърдата яка на мундира: докато се опитват безуспешно да я разтворят, престолонаследникът почива от загуба на кръв.

източник: Дарик