Историята на първи май

Първи май, известен още като Международен ден на труда, се отбелязва по цял свят като символ на борбата за работнически права, по-добри условия на труд и социална справедливост. Днес го свързваме с почивка, празнични шествия, пролетно настроение и пикници на открито, но неговите корени са дълбоко свързани с трудова борба и социални движения.

Историята на празника започва в Съединените щати. На 1 май 1886 г. над 300 000 американски работници излизат на протест, настоявайки за въвеждане на 8-часов работен ден. Протестите са част от по-широко движение, но в Чикаго ситуацията се нажежава най-много. След няколко дни на мирни демонстрации, напрежението прераства в сблъсъци между работници и полиция, известни като Хеймаркетския бунт. Загиват няколко души, включително полицаи, а осем анархисти са арестувани — някои от тях по-късно екзекутирани.

Тези събития превръщат 1 май в символ на жертвата в името на справедлив труд.

През 1889 г., по време на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се приема резолюция 1 май да бъде отбелязван като ден на международна солидарност на трудещите се. Оттогава все повече държави започват да честват празника.

В България Първи май се чества за пръв път още през 1890 г. – само година след решението в Париж. Организиран е митинг от социалисти в София. В началото празникът има протестен характер, но постепенно става и ден за празнуване на труда и постиженията на работническата класа.

След 1945 г., по време на социалистическия режим, Първи май се превръща в официален държавен празник. Провеждат се масови манифестации, в които участва цялата страна — ученици, работници, военни и дори трактори и камиони, окичени с лозунги. След демократичните промени през 1989 г. характерът на празника се променя – манифестациите изчезват, но денят остава официален неработен ден и възможност за почивка и социално послание.

Днес Първи май е празник с двойно значение. За едни това е празник на труда и солидарността, ден за изразяване на социални искания. За други – просто началото на май, повод за отдих, природа и семейни събирания.

Но независимо от контекста, същността на 1 май остава жива – напомняне, че правата на работещите не са даденост, а резултат от борба и солидарност.

Източник: Дарик