Днес е най-късият и най-тъмен ден в годината

Посрещаме астрономическата зима. Днес е най-късият и най-тъмен ден в годината в Северното полукълбо, което означава, че след него ще започнат по-светли дни, предаде Асошиейтед прес. В Южното полукълбо е обратното - там днешният ден е най-дългият в годината и започва лятото.

Думата "слънцестоене" идва от латинските думи sol (слънце) и stitium ("пауза" или "спиране"). 

То бележи края на годишния "поход" на Слънцето нагоре или надолу в небето. Зимното слънцестоене е моментът, в който звездата прави най-късата си и най-ниска дъга. След това тя започва да се издига отново и всеки следващ ден до края на юни става малко по-дълъг. 

Хората отбелязват слънцестоенето от векове с празненства и паметници като Стоунхендж, който е проектиран да се подравнява с пътя на Слънцето по време на слънцестоенето. 

Слънцестоенето бележи моментите, в които наклонът на Земята спрямо Слънцето е най-близък или най-отдалечен. Това означава, че полукълбата получават много различно количество слънчева светлина и дните и нощите са най-неравномерни.

При зимното слънцестоене в Северното полукълбо горната половина на Земята е най-отдалечена от Слънцето, което води до най-късия ден и най-дългата нощ в годината.

Зимното слънцестоене може да бъде между 20 и 23 декември, като тази година е на 21. 

Обратното се случва при лятното слънцестоене в Северното полукълбо: горната половина на Земята е наклонена към Слънцето, в резултат на което настъпват най-дългият ден и най-късата нощ в годината. Това слънцестоене може да се падне между 20 и 22 юни.

По време на равноденствието оста на Земята и нейната орбита се подреждат така, че и двете полукълба получават еднакво количество слънчева светлина.

Думата "равноденствие" произлиза от две латински думи, означаващи "равен" и "нощ". По време на равноденствието денят и нощта траят почти еднакво дълго, макар че могат да имат разлика от няколко минути в зависимост от това в коя част на планетата настъпват. 

Есенното равноденствие в Северното полукълбо може да се падне между 21 и 24 септември, в зависимост от годината, а пролетното - между 19 и 21 март.

Това са само два различни начина за разделяне на годината. Докато астрономическите сезони зависят от движението на Земята около Слънцето, метеорологичните сезони се определят от времето. Метеоролозите разделят годината на тримесечни сезони въз основа на годишните температурни цикли. Според този календар пролетта започва на 1 март, лятото на 1 юни, есента на 1 септември и зимата на 1 декември.

Източник: БТА