Учени от Virginia Tech алармират за потенциално разрушително земетресение с магнитуд над 8,0, което може да удари северозападния бряг на САЩ. Сценарият не е хипотетичен – той е вероятност, измерена на цели 15% в рамките на следващите 50 години. А последиците биха били апокалиптични – потъване на земята с до два метра, срив на инфраструктурата и мегацунами с височина до 300 метра.

Къде точно е опасността?

Опасността идва от така наречената зона на субдукция Каскадия – 600-километрова тектонска граница, която започва от Северна Калифорния и се простира до Южна Британска Колумбия. Това е част от зловещо активната система, известна като Тихоокеанския огнен пръстен – регион, който е отговорен за най-смъртоносните земетресения и цунами в човешката история.

Според проучването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, при такова земетресение площи от южен Вашингтон, северен Орегон и северна Калифорния ще потънат под водата. Днес това са процъфтяващи региони с над 22 000 сгради, 14 350 жители и близо 800 километра пътища, които ще попаднат под ударната вълна.

Спомняте ли си 1964 година?

Голямото земетресение в Аляска през 1964 г., с магнитуд 9,2, остава най-силното, регистрирано на територията на САЩ. Но дори то може да бъде засенчено от катастрофата, която би настъпила, ако Каскадия се активира.

Учените подчертават, че последното голямо земетресение в този регион се е случило през януари 1700 г. – и оттогава се натрупва напрежение. Натрупване, което може да се освободи в следващите години, като предизвика мащабен срив в геоложките пластове, последван от мегацунами.

Море, което изяжда сушата

Водещият автор на изследването – Тина Дура, доцент по геонауки във Virginia Tech, обяснява:

„Разширяването на заливната низина след такова земетресение не е било количествено изчислявано досега. Това означава, че реалното въздействие върху земеползването ще бъде още по-опустошително.“

Особено притеснително е взаимодействието между покачващото се морско равнище и последиците от едно такова земетресение. До 2100 г. се очаква морето да се вдигне с поне метър, а в комбинация с потъване на сушата от 2 метра, цяла крайбрежна Америка може да стане необитаема.

„Компрометираните активи и инфраструктура ще забавят не само спасителните действия, но и възстановяването. Последиците могат да бъдат толкова дългосрочни, че много от тези общности никога да не се възстановят“, предупреждава Дура.

Изследването е не просто академично предупреждение, а спешен апел за подготовка. В него учените подчертават нуждата от нови политики, по-добра инфраструктурна защита и ясни протоколи за евакуация и реагиране при бедствия.

„Подготовката за сложни и взаимосвързани природни заплахи може да намали дългосрочните щети, да създаде устойчиви общности и да защити критичните крайбрежни екосистеми от унищожение“, пишат те. 

Тихият океан няма да остане тих. Въпросът не е дали, а кога. И когато удари, ще бъде с цялата мощ на забравена катастрофа, чиито последици ще помним векове напред.

източник: meteobalkans.com