Учен от Канада разклащат космологията с дръзко твърдение

Един модел от Канада разклаща космологията с дръзко твърдение – че Вселената може да е на 26,7 милиарда години и да не се нуждае нито от тъмна материя, нито от тъмна енергия. Засега това не е новата истина, а фронтална атака срещу научния консенсус.

Една спорна, но безспорно впечатляваща космологична хипотеза отново върна в центъра на вниманието въпроса дали сме разбрали правилно как работи Вселената. Физикът Раджендра Гупта от Университета на Отава твърди, че не ни трябват нито тъмна материя, нито тъмна енергия, за да обясним големите структури в космоса, а ако неговият модел е верен, възрастта на Вселената не е около 13,8 милиарда години, а цели 26,7 милиарда. Това е почти двойно повече от стойността, която днес стои в основата на стандартния космологичен модел.

Тук идва и големият проблем за всяко гръмко заглавие. В момента науката не е „отменила“ тъмната материя. Напротив – доминиращият модел ΛCDM все още остава основната рамка, с която астрономите описват еволюцията на космоса. Данните от мисията Planck на Европейската космическа агенция сочат възраст на Вселената от 13,8 милиарда години и разпределение, в което обикновената материя е едва 4,9%, тъмната материя е 26,8%, а тъмната енергия – 68,3%. С други думи, теорията на Гупта не е новият учебник, а опит да бъде написан друг.

Причината тази атака срещу космическия консенсус да звучи толкова шумно не е само в числото 26,7 милиарда. Истинската провокация идва от James Webb Space Telescope, който показа изненадващо масивни и на вид „зрели“ галактики в много ранната Вселена. В своята работа от 2023 г. Гупта твърди, че точно тези наблюдения поставят стандартния модел под напрежение, защото някои галактики изглеждат твърде развити за време, когато Вселената според класическата картина е била едва на няколкостотин милиона години. В неговия сценарий космическата времева линия се разтяга и така ранните галактики получават много повече време за формиране.

Как работи идеята? Гупта комбинира две нестандартни допускания. Първото е, че някои фундаментални физични константи може да се изменят с течение на космическото време. Второто е т.нар. „уморена светлина“ – хипотеза, според която фотоните губят малко енергия, докато пътуват през огромни разстояния. Според автора именно тази комбинация, наречена CCC+TL, може да възпроизведе наблюдавани червени отмествания, разпределението на галактиките и някои сигнали, свързани с барионните акустични осцилации, без да се налага въвеждането на невидима тъмна материя.

В публикацията си от 2023 г. в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society Гупта стига до извода, че неговият хибриден модел може да „разтегне“ възрастта на Вселената до 26,7 милиарда години и да даде значително повече време за появата на големи галактики при много високи червени отмествания. В следващата си работа от 2024 г. в The Astrophysical Journal той твърди, че моделът се справя добре и с позицията на барионните акустични осцилации и с ъгловия размер на звуковия хоризонт, но там самият автор изрично признава, че тепърва трябва да се провери дали тази рамка е съвместима с пълния спектър на реликтовото лъчение, с първичния нуклеосинтез и с други критични наблюдения. Това е важна подробност, която често изчезва, когато сензацията изпревари физиката.

Именно тук започва истинската научна битка. Още през 2023 г. учени от Пенсилванския университет отбелязаха, че тезата за 26,7 милиарда години предизвиква сериозна критика и че общоприетият модел не е изместен. Тяхната позиция е ясна: възрастта от 13,8 милиарда години не е произволно число, а резултат от съвкупност от наблюдения и от модела ΛCDM, който засега обяснява голяма част от космологичните данни по-консистентно от алтернативите.

Най-неприятният удар по модела CCC+TL дойде по-късно. В научна работа от 2026 г. изследователи тестват този подход срещу независими измервания на разширението на Вселената чрез т.нар. cosmic chronometers и стигат до извода, че моделът среща „значителни предизвикателства“. Според анализа параметрите, с които CCC+TL се напасва към данните от свръхнови тип Ia, влизат в силно противоречие с параметрите, нужни за описване на H(z) измерванията. Авторите заключават, че ΛCDM се справя по-добре и че вътрешната непоследователност на CCC+TL поставя сериозни въпроси за неговата жизнеспособност. С други думи – красивата космическа ерес засега не е победила проверката с независими данни.

Това обаче не прави историята маловажна. Напротив. Тя показва колко напрегнат е днес разговорът за ранната Вселена. JWST не „събори“ автоматично стандартната космология, но със сигурност я принуди да обяснява повече, по-бързо и по-внимателно. А когато една алтернативна теория успее да привлече внимание с толкова радикални твърдения – че тъмната материя може да не съществува и че възрастта на Вселената може да е почти двойна – това означава, че в космологията има реални отворени въпроси, а не само самодоволно повтаряне на стари формули.

Засега най-точната формулировка не е „тъмната материя не съществува“, а „има хипотеза, която се опитва да живее без нея“. И това е много по-интересно. Защото науката не се движи напред с удобни истини, а с идеи, които първо звучат като скандал, после минават през безмилостна проверка и чак тогава печелят правото да пренапишат всичко. В случая Раджендра Гупта хвърли ръкавица към най-голямата космическа ортодоксия. 

източник: meteobalkans.com