Ден наситен със символика и обреди

Третият ден от Светлата седмица след Възкресение Христово – Светлата сряда, заема особено място в българската традиция. Денят е наситен със символика и обреди, свързани с надеждата за плодородие, здраве и закрила на хората.

Празна сряда и народните вярвания

В народния календар Светлата сряда е позната още като Празна сряда. Според вярванията това е благоприятно време за изпълнение на ритуали, които призовават дъжд и предпазват от природни бедствия и болести.

В миналото домакините често боядисвали отново яйца, които раздавали за помен на починали близки. Смятало се, че червените яйца имат защитна сила – те пазят душите на мъртвите от неспокойствие и зли влияния.

Обреди за плодородие и защита

Традициите в този ден са насочени към осигуряване на добра реколта и благополучие на общността. В различни краища на България са съхранени уникални ритуали с магико-обреден характер.

В района на Странджа се изпълнява обичаят „Мара Лишанка“. Той включва изработването на обредна кукла от женски чехли, украсена като булка. Момите я носят из селото с песни и ритуални диалози, след което я отнасят до река и символично я „окъпват“. С този обред се отправя молба за дъжд, плодородие и защита от зли сили.

Момински ритуали и предсказания

В Дупнишко се изпълнява обичаят „Ладино хоро“ – един от най-интересните момински ритуали. Девойките се хващат в кръг, а две от тях държат кърпа над хорото. Всяка мома преминава под нея, докато останалите пеят песни с предсказания за бъдещия ѝ избраник.

Със своите обичаи и символика Светлата сряда остава ден, в който традицията съчетава вярата, надеждата и стремежа към хармония между човека и природата.

На 15 април честваме и паметта на светите Аристарх, Пуд и Трофим, апостоли от седемдесетте.

Тези трима апостоли от широкия кръг на разпространителите на Христовото учение по света били ученици на свети апостол Павел. Тримата се споменават в книгата „Деяния апостолски“ и в посланията на апостол Павел. Както при повечето от тружениците за благовестието на Христос, за техния живот са запазени много малко сведения.

Авторът на „Деяния апостолски“, евангелист Лука, определя Аристарх като македонец от Солун. Вероятно е бил евреин по народност, защото обикновено по градовете първите последователи на апостол Павел били евреи. Евреите имали познания за единия истински Бог, както и очакването за идването на Месия - Христос, затова те по-лесно възприемали апостолската проповед, стига да не проявявали упорство срещу Христовото учение. Според запазени древни документи Аристарх вероятно бил от градските първенци. Преданието го сочи като епископ на град Апамея в Сирия. Но същевременно той придружавал апостол Павел при неговите проповеднически пътувания, както и при затворничеството му в Кесария Палестински и пътуването под стража за съд в Рим. Затова апостолът го нарича съзатворник и сътрудник.

Свети Пуд се споменава от апостол Павел сред хората, които били край него, когато бил под домашен арест в Рим. Има сведение, че бил член на римския сенат. Като благочестив и добродетелен човек, приемал у дома си светите апостоли Петър и Павел, при него се събирали и други вярващи за молитва, тъй че неговият дом впоследствие се превърнал в църква.

Свети Трофим също се споменава в книгата „Деяния апостолски“, както и в едно от посланията на апостол Павел като негов помощник в проповедническото дело. Трофим заедно с Пуд и Аристарх придружавал апостол Павел при неговите пътувания и споделял всички несгоди с тях.

Тези трима апостоли умрели мъченически в Рим заедно с апостол Павел в 67 г.