Акулите често са представяни като безмилостни хищници, вдъхващи страх с острите си зъби и внушителните си силуети. Филмовата индустрия ги е демонизирала, но реалността е различна – тези същества са много по-застрашени от човека, отколкото той от тях. Днес близо една трета от видовете акули са на ръба на изчезването, като основната причина е свръхуловът.

Изчезването на акулите би било катастрофално за морските екосистеми. Те изпълняват ключова роля в поддържането на баланса на океанската фауна, а тяхното намаляване може да доведе до хаос сред популациите на рибите и дори да навреди на кораловите рифове.

Неадекватни регулации и риболовни практики

Учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара наскоро проучиха ефективността на съществуващите риболовни забрани, които изискват рибарите да освобождават случайно уловените акули. Резултатите обаче показват, че тези мерки са недостатъчни. За да бъде гарантирано оцеляването на тези същества, трябва да се приложат допълнителни стратегии.

Макар някои акули да са специално обект на риболов, значителна част от тях попадат в мрежите случайно. Според Дарси Брадли, съавтор на изследването, повече от половината уловени акули загиват, след като бъдат върнати в морето. Това се дължи на стреса и нараняванията, които получават по време на изваждането.

В момента 17 вида акули са защитени чрез забрани за улов в индустрията за риба тон. Въпреки това учените се съмняват в реалния ефект на тези политики и се опитаха да установят каква е съдбата на акулите след освобождаването им.

Стряскаща смъртност

Анализът на повече от 150 проучвания, свързани със смъртността на акулите, показва тревожни резултати. Оценени са над 150 вида, както и прогнозни нива на смъртност за допълнителни 341 вида. Оказва се, че някои акули са особено уязвими след улавяне – сред тях са акули вършачки и чукови акули. Дълбоководните видове страдат най-много, тъй като не оцеляват при рязката промяна в налягането.

Според водещия изследовател Леонардо Фейтоса, смъртността при някои видове, като гладкохрътки акули, достига до 65%. Дълбоководните акули, като спящите акули, също са сред най-застрашените, тъй като трудно преживяват изваждането на повърхността.

Необходимост от по-строги мерки

Изследователите симулираха различни сценарии и стигнаха до заключението, че забраните за задържане намаляват смъртността сред акулите три пъти. Въпреки това дори тези мерки не са достатъчни за устойчивостта на някои от най-уловените видове, като мако и копринените акули.

„Забраните са първа стъпка, но не са достатъчни“, отбелязва Брадли. За по-ефективна защита трябва да се ограничи риболовът в ключови зони, да се определят строги квоти за улов и да се регулира използването на опасни риболовни съоръжения.

Някои видове, като сините акули, имат по-бързи репродуктивни цикли, което увеличава шансовете им за възстановяване. Въпреки това те остават уязвими заради масовото им улавяне.

Пътят към по-добра защита на акулите

За да бъдат спасени акулите, трябва да се намали общият им улов. Един от начините е забраната на стоманени жици в парагадите, които увеличават вероятността от заплитане на акули. Освен това, създаването на защитени зони, където младите акули могат да растат без заплаха от риболов, би било значителна стъпка към възстановяване на популациите.

Липсата на достатъчно данни също е сериозен проблем. Според учените 57% от застрашените хрущялни риби, включително скатове и химери, не са акули. Тези видове остават извън полезрението на научните изследвания, което прави трудно планирането на адекватни мерки за тяхната защита.

Защитата на акулите изисква глобално сътрудничество между правителствата, учените и риболовната индустрия. Организации като The Nature Conservancy вече работят с изследователски институти, за да разработят по-ефективни стратегии за опазване на акулите.

Настоящите резултати показват, че без по-сериозни усилия и по-строги регулации, популацията на акулите ще продължи да намалява. Това би имало тежки последици за целия океански живот.

Само чрез комбинация от разумни политики, ефективно управление и инвестиции в научни изследвания можем да гарантираме, че акулите ще останат жизненоважна част от морската екосистема в бъдеще.

източник: meteobalkans.com