Може ли страната да се сработи с Европа

Турция изрази интерес да стане част от новата европейска архитектура за сигурност. На фона на хаоса, предизвикан от първите 100 дни от управлението на Тръмп, Европа е изправена пред редица неудобни решения. На първо място, тя трябва да създаде европейска архитектура за сигурност, в случай че Америка се оттегли от НАТО или значително намали присъствието си в него, пише за The National Interest Робърт Елис в международен съветник в RIEAS (Изследователски институт за европейски и американски изследвания) в Атина.

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс го заяви ясно в обръщението си към Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, когато каза на участниците, че през следващите години Европа трябва да се активизира в голяма степен, за да осигури собствената си отбрана. Но това не е нещо ново. Това се подготвя от години, още от първия период на мандата на Доналд Тръмп.

През 2014 г. на срещата на върха на НАТО в Уелс в отговор на анексирането на Крим от Русия държавите членки се споразумяха да отделят 2 % от своя БВП за разходи за отбрана. Въпреки това през 2017 г., по време на първия си мандат, президентът Тръмп даде ясно да се разбере, че всички членове на алианса трябва да плащат справедливия си дял от разходите за отбрана.

Три години по-късно Тръмп упрекна Берлин за ниските разходи за отбрана, а Пентагонът планира да изтегли почти 12 000 военнослужещи от Германия. През януари тази година Тръмп планира да намали присъствието на американски войски в Европа с около 20%, или 20 000 военнослужещи, като част от прегледа на ангажимента на Вашингтон за защита на Европа. По-късно през април беше съобщено, че този брой е 10 000 души. Въпреки това именно нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. наистина подтикна Европа към действие.

Така например през юли миналата година Атлантическият съвет отбеляза рязко увеличение на разходите за отбрана, като водеща беше Полша, но южноевропейските държави (Португалия, Испания и Италия) все още не бяха достигнали до крайния резултат.

В Дания, която играе стратегическа роля като вратар на Балтийско море, външният министър Йепе Кофод през 2020 г. безгрижно заяви: 

"САЩ са гарант за нашата сигурност - също и в бъдеще. Идеята, че има алтернатива на нашата сигурност без САЩ, е наивна."

През 2024 г. от Дания се очакваше да изпълни целта на НАТО за 2 процента разходи за отбрана. Все пак през февруари имаше внезапен скок на разходите (датският министър-председател Мете Фредериксен призова началника на отбраната да „купува, купува, купува“), което се очаква да доведе до над 3 процента. През януари обаче Тръмп повиши залога до 5 процента, което беше повторено от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Бившият германски канцлер Олаф Шолц беше на място, когато определи нахлуването на Русия в Украйна като „zeitenwende“, историческа повратна точка. През 1905 г. испано-американският философ Джордж Сантаяна заявява: „Онези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят“, а събитията се развиват с ужасното чувство на дежа вю.

През 1936 г. нацистка Германия окупира отново Рейнската област в нарушение на Версайския договор и договора от Локарно. През 1938 г. тя анексира Австрия. По-късно същата година в Мюнхен Великобритания и Франция отстъпват Судетската област в Чехословакия на Германия, а британският министър-председател Невил Чембърлейн обявява „Мир в наше време“. Една година по-късно Германия нахлува в Полша и започва Втората световна война.

Подобен модел се повтаря и в Европа. Стъписана от разпадането на Съветския съюз, Русия на Путин пое контрола над Приднестровието в Молдова, след това над Абхазия и Южна Осетия в Грузия и накрая, през 2014 г., анексира Крим. След това вниманието на Русия се насочи към украинския регион Донбас, където Донецк и Луганск бяха признати за независими държави.

Източник: Dnes.bg