Настъпи моментът за плащане на старите сметки, заяви президентът

Илияна Йотова съобщи, че обнародва законопроекта за Държавния бюджет за 2026 г. Това означава, че няма да наложи да наложи вето на фискалната рамка.

Президентът представи позицията на президентската институция относно приетия от Народното събрание държавен бюджет за 2026 г. Тя съобщи, че от момента на гласуването до президентството са постъпили 69 становища от политически партии, синдикати и граждански организации, като в четири от тях са отправени мотивирани искания за връщане на закона за ново обсъждане.

Йотова заяви, че е разгледала внимателно всички становища, както и дебатите в парламента. Тя определи като „разбираеми“ опасенията, свързани с бюджетния дефицит и с измененията на действащи закони чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджета, подчертавайки, че подобни промени трябва да се правят след обществено обсъждане и оценка на риска.

Президентът припомни ключови факти: България е работила седем месеца без редовен бюджет, а от 1 януари 2026 г. страната вече е в еврозоната. На 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС е открил процедура за прекомерен дефицит над 3%, като препоръките са за ограничаване на дефицита в следващите три години.

Йотова посочи, че състоянието на публичните финанси е тревожно – над 3 млрд. евро неразплатени задължения, а около 1 млрд. евро няма да постъпят в приходната част, тъй като са били авансово изразходвани. Част от тези средства са свързани с неизплатени задължения към общини, фирми и извънсъдебни споразумения. Тя заяви, че очаква министерствата да допълнят информацията, тъй като „не всичко е известно“.

Президентът подчерта, че бюджетът влиза в сила със задна дата – от 1 януари – което допълнително затруднява планирането. Тя обяви, че няма да наложи вето, защото връщането на закона би създало още по-голяма институционална и финансова несигурност. Според нея България е единствената държава в ЕС, която работи в подобни условия, а блокирането на бюджета би засегнало общините, социалните плащания, здравеопазването и образованието.

Йотова уточни, че най-оспорваните предложения са оставени за бюджета за 2027 г., който трябва да бъде подложен на по-задълбочен анализ и обществено обсъждане. Правният екип на президентството не е открил основания за противоконституционност в приетия закон.

Президентът заяви, че общественият интерес изисква възстановяване на нормалния бюджетен процес и че институциите трябва да насочат усилията си към подготовката на бюджета за 2027 г., където трябва да започнат дългоочакваните реформи. Тя подчерта, че бюджетът е „най-политическият закон“, но президентската институция няма да влиза в политическа риторика.

Йотова съобщи, че разширеното становище на президентството – правно, социално и икономическо – ще бъде публикувано на официалния сайт на институцията.