Охридското езеро и прилежащият му регион получават ценно време за спасение. Северна Македония разполага с нов хоризонт да изпълни дългогодишните препоръки на ЮНЕСКО, след като институцията е дала отсрочка, предпазвайки за момента региона от преминаване в списъка на световните наследства в опасност.

Това отлагане обаче съвсем не означава отмяна на проблемите, а по-скоро се явява последен жълт картон за местните власти.

Надвисналата сянка над уникалното наследство...

Охридският регион е сред малкото места на планетата с такъв статус както заради природната си уникалност, така и заради хилядолетната си история. Въпреки това през годините мястото бе подложено на сериозен натиск – презастрояване по крайбрежието, инфраструктурни проекти без екологична оценка и недостатъчна грижа за съхраняването на автентичността.

Именно тези хронични проблеми накараха експертите на ЮНЕСКО на няколко пъти сериозно да обмислят поставянето на региона в червения списък на застрашените обекти, което би било тежък имиджов удар за страната.

Какво трябва да се промени?

Получената отсрочка дава възможност на институциите в Скопие и местната власт да наваксат с пропуснатото. Изискванията на международната организация остават категорични:

• Строг контрол и спиране на незаконното строителство около езерото.
• Реални действия по почистването и екологичната защита на водите.
• По-добра грижа и реставрация на културно-историческите паметници, които се рушат от времето и липсата на финансиране.

Ако до изтичането на новия срок не се видят видими резултати, спасяването на региона от позора да влезе в графата „застрашени“ изглежда мисия невъзможна.