Този ранен страх от котки вероятно е създал първично недоверие към тях, което повечето хора са преодолели, когато котките са станали по-малки. Въпреки че никой не знае какъв цвят е бил смилодонът, именно черните котки са се превърнали в основната цел на негативните суеверия.

Лошо суеверие за черна котка

През Средновековието се наложили лоши суеверия, свързани с черните котки. Някои хора им приписвали зловещи качества. Норманите и германците вярвали, че подобно на черния гарван, черната котка е знак за наближаваща смърт. Смятали, че ако черна котка пресече пътя ви, това носи лош късмет. Страховете от черните котки се разпространили из цяла Европа с течение на времето и довели до масови убийства на тези животни. Въпреки че в някои райони на Европа, като например части от Великобритания, е имало и положителни суеверия, свързани с черните котки, те често са били неразбрани и малтретирани.

Вещици и черни котки

Средновековието, наричано още Тъмните векове в Европа, е период на множество суеверия, произтичащи от ранни духовни вярвания и липсата на научно разбиране за природата. Преследването на хора, обвинени в това, че са вещици, е ясен пример за това. Мнозина вярвали, че вещиците и черните котки действат заедно. Смятало се, че дяволът изпраща черната котка, за да помага на вещицата в злите ѝ дела. Освен това се е вярвало, че вещиците могат да се превръщат в черни котки, за да се промъкват в сенките и да хвърлят магии върху нищо неподозиращи хора.

Невинни жени (и някои мъже), както и черни котки, са били преследвани несправедливо. Смята се, че стотици хиляди души, обвинени във вещерство, са били убити из цяла Европа. Черните котки също са били масово унищожавани, което вероятно е допринесло – в съчетание с други екологични фактори – за неконтролируемото нарастване на популацията на мишките. А именно мишките са разпространили болестта, известна като бубонна чума, отнела живота на над 25 милиона души само в рамките на пет години.