Днес името „Арабия“ ни извиква картини на безкрайни дюни, огнено слънце и безмилостна суша. Но как бихте реагирали, ако ви кажем, че тази земя някога е била зелена, покрита с треви, езера и реки, обитавана от хипопотами, крокодили и номади?

Точно така. В сърцето на това, което днес познаваме като една от най-сухите области на планетата, учени откриват шокиращи доказателства за изгубен рай. И то не в някаква митична епоха, а преди едва 6 до 11 хиляди години.

Учени връщат лентата назад към една зелена Арабия

Екип, ръководен от д-р Абдалах Заки от Университета в Женева, с участието на изследователи от KAUST и Университета Грифит, успява да разкрие истинската физиономия на древната Арабия. И тази физиономия няма нищо общо със съвременния пустинен пейзаж.

С помощта на радиовъглеродно датиране, седиментен анализ и сателитни изображения, учените възстановяват пейзажите на онази „Зелена Арабия“ – период от хиляди години, когато мусонни дъждове са превръщали пустинята в цветна мозайка от водоеми и савани.

Езера, реки и... хипопотами?

Празният квартал на Арабия – днес смъртоносно сух и необитаем – някога е бил осеян с езера. Най-голямото от тях, открито от екипа, е било с площ от над 1100 квадратни километра и дълбочина 38 метра. Представете си Бургаското езеро, но по-голямо и обитавано от животни, които днес асоциираме с Африка.

Палеоезерата, както ги наричат, са били не просто локви, а цели екосистеми – с мекотели, риби, водни птици и крокодили. Акациеви горички са осигурявали сянка, а слонове и газели са бродили на воля.

Пустинята крие своето зелено минало под пясъка

Скални рисунки, открити в Северна Саудитска Арабия, показват сцени на лов, животни и пасторални дейности, които днес звучат абсурдно за този регион. Но в онези времена, когато мусоните са носили дъждове от Африка през Червено море, Арабия е била гостоприемна за човешки живот.

Именно тази влага е оформила пейзажа. Реки, които днес са невидими с просто око, оставят следи в седиментите и вкаменелостите. Цели речни системи са съществували там, където днес няма и капка вода.

Когато езерата преливат и ваят долини

Един от най-зрелищните резултати от тези открития е установяването на огромно наводнение, което е изваяло 150-километрова долина. Езерото е преляло, скъсало своите естествени брегове и водата се е втурнала напред с такава сила, че е изрязала каньон през пясъка и скалата.

Сателитни изображения потвърждават: това не са били бавни, мързеливи поточета, а мощни реки, способни да променят географията.

Хора сред зелената пустиня

Палеоантрополозите намират и човешки следи от този период. Ловци, събирачи, номади и пастири са се заселвали около водоемите, използвали са ресурсите на местността и са оставили своите следи в археологически находки, разпръснати в днешната пустош.

Това не е била кратка илюзия – животът е бил стабилен, наситен и дълготраен. Но всичко това приключва рязко...

Сушата, която прогони хората

Около 6000 г. пр.н.е. климатът се обръща. Мусоните отслабват, валежите намаляват драстично. Зелените пейзажи изчезват, езерата пресъхват, а хората са принудени да се оттеглят към по-гостоприемни райони. Арабия отново се превръща в онова, което е днес – една от най-неплодородните земи на Земята.

Поуките от една забравена епоха

Проучването, публикувано в Communications Earth & Environment, е повече от ретроспектива. То е предупреждение. Природата може да се промени драстично – от зелен рай до суха бездна, и обратно. В рамките на няколко хилядолетия – или дори десетилетия.

Сценарият на Арабия може да се повтори другаде. Тези открития са напомняне, че климатичните промени не са заплаха за утре – те са историята на вчера.

източник: meteobalkans.com