Какво представлява зимното слънцестоене?

Мнозина биха очаквали, че най-тъмният период от годината – зимното слънцестоене – е и най-студеното време. Това обаче не е така. Обикновено най-студените дни настъпват около месец след зимното слънцестоене. Причината за това явление се крие в наклона на земната ос и способността на Земята да задържа топлина.

Какво представлява зимното слънцестоене?

Зимното слънцестоене е моментът, когато Земната ос е наклонена най-много далеч от Слънцето. Това води до най-краткия ден и най-дългата нощ в годината. В Северното полукълбо зимното слънцестоене обикновено се пада на 21, 22 или 23 декември, докато в Южното полукълбо се случва на 20, 21 или 22 юни.

Земята получава основната си топлина от Слънцето. Въпреки това, както отбелязват учени като доцент Кристофър Беърд от университета A&M в Западен Тексас, най-студеното време настъпва с около месец закъснение след слънцестоенето. Това закъснение, известно като „сезонно изоставане“, е резултат от инерцията на физическите обекти да задържат топлината.

Защо се наблюдава сезонно изоставане?

Физическите обекти – като почвата, водата и дори бетонът – не променят температурата си незабавно при промяна в слънчевото греене. Например, през зимата земята и океаните задържат топлината, натрупана през есента и лятото, и я отдават постепенно. Това е причината температурите да продължават да падат дори след като дните започнат да се удължават.

Директорът на Държавния комуникационен център за риска от времето в университета в Олбъни, Ник Басил, подчертава, че тази инерция е особено изразена в близост до големи водни басейни. Причината е, че водата изисква четири пъти повече енергия, за да повиши температурата си с един градус в сравнение със земята. Освен това океаните циркулират, което спомага за равномерното разпределение на топлината.

Пример за ефекта на океаните

Места, разположени близо до океаните, като тихоокеанското крайбрежие на САЩ, обикновено имат по-меки зими. Техните температури през най-студените дни са по-високи от тези на региони със същата географска ширина, но разположени във вътрешността на континентите. Също така, сезонното изоставане в тези региони е по-голямо, което означава, че разликата във времето между най-тъмния и най-студения период е по-значителна.

Най-тъмното време на годината не е и най-студеното поради сложния баланс между наклона на Земята, акумулацията на топлина и физическите свойства на земната повърхност и водата. Това явление ни напомня за сложната динамика на климатичната система на нашата планета, която продължава да удивлява учените и любителите на природата.

източник: meteobalkans.com